Sobranіe raznыhъ nravoučitelnыhъ veщeй : vъ polzu i uveselenїe Dositeemъ Obradovičemъ

г?і ма йога на свету ш би мене одЪ срамоше избаЕийи могло да самЪ гпвоей смерти причина, разве поідена смертЪ. То исто тЕое прошеніе я примамЬ за мою срамоту, и чрезЪ то велику ми обиду чинишЪ ! иошЪ едну речЪ! ако се ти избавитъ , я ти стоимЪ добарЪ за мой животѣ. Аколи башЪ оѢешЪ да погинешЪ. Я ти се заклинѢмЪ богомЪ и поіценѢмЪ да неѣю живити ! избери іда оѢешЪ, време ше за чеканѣ! фанорЪ знаѣаше добро да е ЛаузусЪ човекЪ одЪ речи, и да се ласно неда поколебати. СоизволявамЪ \ рече! да іиа знамЪ линиши ? искуси и то едино, іцо намЪ остае, средство спасенія нашега: али живи, ако оѢешЪ да живимЪ : иначе шеоя смертЪ биѣе и моя! о! то я добро знамЪ! одговори ПриннЪ: и твой другЪ тебе весма поіцуе, нитиѣе те одЪ тога отвраіидвати. При овимЪ речма загрлесе и полюбе. ФанорЪ изиѣе у истимЪ алинама у коима о ЛаузусЪ ту ушао.. Каква ноѣь! какЕа о ова страовита ноѣь бѣдной Лудїи била! те могуѣе описаши ДЕиженїя коя нѣйзину жалосшиу возмушаваху душу, и српе нѣно на две разтерзаваху части! любовЪ, мрзостЪ, и добродѢтелЪ све три ове страсти бяхусе садѣ сложиле да а муче и уморе. Лаузуса любляше до обоженїя: на старога Мсзенцїя мрзаше горе него на смртЪ. ДсбродѢтелЪ принуждавзше к> да себе заползу