Srpski sion

С тр . 292.

ОРПСКИ|СИОН

В р . 11.

на небо. И вс8 они такова престВиетва, коа вапјк) кђ Бог8 ш отмаш,е1ли. 27. В. Кои с8 то баштв ио именВ гр^си; От. 6с8 таковихЂ четири 1) Волное уб^иство ( Бб1 Т . 4. 10.) 2) Содомскш гр&хт> (Бб1т . 18, 20. 21.) 3) Утћенеше сирота и удовица (Исх. 3, 7. 9., Гл. 22, 22 ) 4) Удржанћ наемничке плаће (Леу. 19, 13., Јак. 5, 4., Малах. 3, 5.). 28. В. Кои естБ паче св1ш грћхижт. на&већи ; От. Она&, кои се назвгва проти†Д^ха свнтаг«); 29. В. Што еств оваи гр4хЂ; От. 6 стб самопроизволное намћренное бзагодети божје отбацан г ћ, сђ х В ломђ сапрегпбто. Зато се и зове х8ла на Д8ха свнташ (Мае. 12, 31. 32., Марк. 3, 28. 29.). 30. В. Кои ес8 по именВ ови грћеи ; От. 1) 6 стб отчалнхе у грћхахБ ( Ббгт. 4, 13., Мае. 27, 5.) 2) Попраше бож!л СБ1на и отрицаше егш (Евр. 10, 26—29.; Гл 6, 4—7.) 3) Упорное противлеше ^авнои и познаннои истинни, што видимо у ФараонВ (Исх. 5, 2.), у сБшах-Б 1аковлевБ1хг (Јер. 6, 16. 17.), и у ФарисеахтЕ, (Л8к. 7, 30.) 4) Упорное у злоби пребБгваше, кое ветв жестокосерд1е (Гим. 2, 4. 5,) 5). Упорное гонеше цр'кви Хр1стовБ1, чегш примћрг 6б1 Т и можета КлЈан-Б отст^пникб. 31. В. Како можемо познати, гдћ ест -б гр&ХЂ учиненг; От. ЗаконЂ преднаписаенБги показбетг намБ све што валл чинити, или што не валн. А собственна свакомБ савестБ, 1авла, ако в у чем8 противб закона иост^пјо. И таки> савестБ покажетБ свакомВ грћх^ свои јавнни или таинн&. 32. В. ТТТто наипосле валн намБ овде затвр'дити; От. Законг десетослов]^ лепо може се нарећи зр'цало д8ши, а грћхи у нћм8 обл1чаемЈи пороки, илити сквр'не д^шевне. СавћстБ дакле естБ оно МБгсленное, кое разсматра и указ8е ове пороке. Слћдователно дакле, сваки дбжанБ встБ, кои увиди грћхг, т. в. грћх8 шбличенЂ б8де савћст1го своек), некоснећи притеками ко истиномК поканшад, и просити от бога прогцешн и шставленЈн « ХрГст^ 1с8сћ Г&сподћ нашемБ.

Глава 3. (х) Надежди. 1. Зашто нас -б ш надежди поучавашг ; Ог. Цел -б животб человћческји у еднои само надежди и и>чекиванад састоитсе. Сва в-ћчна блага и венацг живота обећа намг Богђ , кои ће и дати в^рнбшђ своимб в' данчЕ, свднбш : и мб1 то чекагоћи у надежди и упован1К) живим'б. 3. В. Что естБ надежда хрјст1ннска; От. Надежда еетв желаше вћрого полВчити обегцанное. Таки> надежда Хр1СТ1анскан естБ тр'пелива, постоннна и шжидаадгца до конца вћра. 3. В. Каква дВжна 6 бхги надежда хр1стхлнска; Ог. Д8жна она 6 б 1 ти савр'шенна, свата, и непорочна и извћетна и неподвижна, радости и веселјн п8на, и постолнна до конца живота. 4. В. 1Цо се иш,е от хр1стЈлнина да доб1е надеждб изв-ћетнб; От. Истинна вћра раћа искренб лгобавБ, а лгобав -б опетБ раћа др'зновен1е предБ Богомђ и незазорпо ср'дце: др'зновеше накЂ незазорно производит г б надежд^ нелажнВ. ДВжанг дакле еетБ ХрЈстилнин -б у вћри истинно1Г и лгобови нелицемћрнои пребнвати, ако надеждб удр'жати хоће. 5. В. Ако надежда естБ шжиданје и шчекиванћ, то што шштб валл к' том8; От. ДбжанЂ всгБ сваки ХрГсиннинЂ, кои у надежди живи, по заповћсти бож1еи за све дне свога живота тр'пити, бдити и молити се. 6. В. Каки> молитва пристои до надежди; От. Богтз обегца вћрнБ1мг царства небеснагад, слав8 Хрјстћ 1ис8сћ, и ми т8 са уповашемчЕ. ц;чек8емо : послћдбет -б дакле, да свак -б д8жан встБ сђ молитвомђ припа дати кт, Бог8, едно да и>ск8ди у надежди, а др8го да се сподоби добити то што цјжидава. Јоштђ мбг себи ништа немамо, што 6 б 1 нагпе 6 бгло, но и временних -б и вЗзчнбгхз, благБ шчекбемо от Бога примити, дакле валн да и просимо тогш от милостиваги> отца. И за то молитва встБ само надежда. О молитвћ во обгце. 1. В. Што дакле естБ молитва; От. 6 стб она вн$треннн^ д8ха сб Бо-