Srpski sion

Стр. 168.

СРПСКИ

сион

Б р . 7.

§• 4. (х) Боз^ Д8х8 сист-ћшителго. 8. Членг. Б. 1. Кое естћ третГе лице у свлтои Троицн; Ог. Д 8 хђ еватБ1И. ИматЂ бо со Отцемт> и снномт. едно с8ш,ество и естество, едн8 слав8 и величество (1. Ји>а. 5, 7.). 2. В. Зашто назв1васе свлтб 1&; От. Зане сам -б то придае себи у свлгценном г б нисм8 (1. Ји>а. 5, 7.). И зато шштб зовесе свнгб , ер -б иЈсвнгцава и иросв-кидава в^рнБш (1. Кор. 6, 11.). 3. В. бли доиста Д8хт> свнгбш «)Собито лице у свлтои ТроицБ1, или само еетБ н1зка сила божества; От. Ние сила, нити кр -ћиостБ божества, то 6 б 1 6 б 1 ло ерет1ческо рећи: но естБ истиннвто и особенно лице, какш што и Отец -б и С б1нт . 1) 6р г б и)('обито са Отцем г б и снномђ у божеств8 полагаетсе (Мае. 28, 19., I. Јадан. 5, 7.) 2) Самт> СнасителБ 1авно говори: Отецг мои иного уг&шителн дастт. вамт. (Јша. 14, 16.). 4. бли Д8хт> св. истиинб1и Бојђ и Госнодт. какц; и Отецт, и С б 1 Н г б ; От. бсТБ онђ истиинбш БоГТ> и госиодђ с8ш,о каки> и Отецт. и С бхн-б, или таки> да речем -б, нје др8гш н^ћкш Богб , но таи самБШ кои и Огецт. и С бшђ . 6р г б 1) бдно естБ име Отца и Снна и св. Д8ха (Мае. 28, 19.) 19.) 2) и едно еВгцество и естество свихт. трге (1. Ји >а. 5, 7.) 3). И аки; небБ1 Богт. 6 бхо , не 6 бг исполвнвао число свлтБге ТроицБЈ. Дакле Богт. еств истиннни и единосбнцант. Отц8 и С бгн ^. 5. В. Чимт. можемо гвр'до уверитисе, да онче. естБ Богт. истишпјИ ; От. Многа и^ томт. биваго сведочанства. От коих г б хоћго вамт. поставити иоглавитЈл 1) Петрт. аностолЂ именни* нариче н^га Богом-б , говорећи: Анан1е, салгалт. еси Д8х8 свлтомВ, не человЉки^мт. салгалт. еси но Бог8 (Д4н. 5, 3. 4.) 2) О н г б има божествениа свовства, от коихђ се познае, да и Богт. естБ истинент.. Такш онте. естБ иепостижим г б и васдесбштт. (4'ал. 138, 7. ПремВд. 1, 7.). Онт. естБ всеблагт. (Фал. 142, 10.). О н г б естБ всев г ћдБти (1. Кор. 2, 10. 11). Онт. естБ истиннБ1и и сама сВгца дстина (Ји>а. 15, 26.).

6. В. Сл^дователни? естБ онђ и творацт. твари и промБШленникт.; От. Таки? естБ 1). Онт. сатвори и садр'жаше са Отцемт. и Сбшомт . Мтрт. ( Бб1т. 1, 2., Фал. 32, 6.) 2) Онт. сатвори са отцем г б и смном-б челов^ка ( Бб 1 т . 1, 26., Јша. 33, 4.) 3) Онт. и до данаст. садержава св8 тварг (Фал. 103, 30.). 4). Онг отраждава наст. банего пакибБгтЈн (Ји>а. 3, 5. Тит. 3, 5.) 5) 0 н г б поставла у цр'кви Еи1СКОпе (Д^л 20, 28.) 6). Онђ иаставлл верне на свакб истин8 (Ј^а. 14, 26.) 7) Силого еги> б^си прогонаготсе (Мае. 28, 28., Л$к. 11. 20.) 8). Он г б разд&лгое даре дВховне у цр'кви но своеи воли (1. Кор. 12, 7—11.). Дакке еств Богт, истиннбш. 7. В. Када е Д 8 хђ са Отцемт. и С бтпомт . едно: то чимт. отлик^есе от Отца и СБша; От. Како годт. СБ1НТ. отлик8е от Отца и Д8ха рождегпемт,, таки> Д 8 х г б св . от Отца и СБша разликВе исхождешемт.. И то естн н^ћговомВ лиц8 характир -б. 8. В. От кога дакле исходи ДВхт. свнтб1и; От. Како годт. сбшовн 4 рожден1е, таки> и Д8ха сватагш исхожден1е нитко намт. леише и в^ћрше казати неможе ; него Богб Сбгвђ, кои естБ намт. нарочито ов8 г гаин8 открго, да се у нбои неварамо. Каки> год г б раждаетсн Сннт. от Огца самаги>, таки> и Д8хт. свнтбш нревечпи> исходитт . от самаги> Отца, каки> што св. Аеанаие учи у сгмволб, и у вапросахт. своихт, (У том8 11. едише, л-ћта Г. 1627. вапр. 4. стр. 438. с. д ). 9. В. Каки> говори о томте . исхожден1го Богт. СБ1НТ. небеснБш учителв; От. Овесб н^ћгове 1асне речи: Послго вамт. от отца Д8ха истинн, иже от отца исходитт. (Ји>а. 15,26.). Ова една сведочба естБ доволБна намт., и внше от не ии на лево, ни на десно неукланамосе, него таки> тврдо в-ћрВемо. На ове речи смотрећи и саборт. Никеискш таки> естБ у сумвојј 8 установјо, таки> с8 и ирочн сабори потврдили. 10. В. Ако е Дбхт. св. Богт>, то валл ли н4м8 кланлти се каки> Бог8; От. Да каки> мнслите иначе; бдно есгБ божество, честБ, слава, и величество Отца, и СБша, и Д8ха сватаги>, дакле и едно равно ноклонеше свихт, тр1ехт. лицт., 11. В. Какви с 8 гб дари Д8ха сватаги>; От. Дари>в г б тихг броимо седамт.. Кои