Bosniя, Gercegovina i Staraя Serbiя

610 пашей и беговъ, капетановъ и великихъ агъ; и сталъ имъ паша излагать, что слѣдуетъ послушаться царя (Султана), ввести танзиматъ и порядокъ управленія и собрать царю редифовъ (рекрутъ): «а я (прибавлялъ онъ) попрошу царя, и мы не станемъ выводить ихъ изъ Босніи или перемѣщать изъ города въ городъ.» За тѣмъ онъ говорилъ, что слѣдуетъ исполнять все, какъ приказываетъ царскій законъ: во—первыхъ, чтобы раіѣ не было насилія, барщины и другаго тому подобнаго, чтобы никто ни для кого не работалъ безплатно: даже если кто воды не подастъ, онъ не виноватъ, коли ему подать не угодно. Далѣе, чтобы во всемъ прочемъ была свобода, чтобы всякъ Онъ сазпва паше и бегове, Капетане и ве.іике аге, Пакъ имъ паша приповѣдатъ стаде, Како валя цара послушати, И танзиматъ и хаирпю ставитъ, II редиФу царску пописати: «А я Ъу се пару замолити, Изъ Босве ихъ не Ьемо дизати, Изъ касабе у касабу мѣнятъ.» Пакъ изъ-за тогъ како треба гледатъ, Како царски канунъ заповѣда: Прво рай да зулума нема, Ангарив и другпехъ ствари, И безъ плате нико никомъ да не ради, Пакъ и воде изъ рук да не дода, Кривъ ние ако му ние воля; Пакъ и друга свака сербезия, О свачему трговатъ и радптъ, Да имъ нема то нико забранитъ. «Би морете овако израдитъ, А вп Ьете у миру остати; Свакъ на своме мѣсту Ье остати И свакп Ѣе старѣшина бити. А ако ли неѢете свршитп, Нека знате, нёЬе добро бити,